буботила

Речник на българския език

1. буботила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

буботила е производна форма на буботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. буботила — мин. деят. св. прич. ж. р.

буботила е производна форма на буботя (мин. деят. св. прич. ж. р.).