буботил
1.
буботил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
буботил
е производна форма
на буботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
буботил —
мин. деят. св. прич. м. р.
буботил
е производна форма
на буботя (мин. деят. св. прич. м. р.).