буботи

Речник на българския език

1. буботи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

буботи е производна форма на буботя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. буботи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

буботи е производна форма на буботя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. буботи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

буботи е производна форма на буботя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. буботи — повелително наклонение, ед. ч.

буботи е производна форма на буботя (повелително наклонение, ед. ч.).