буботело

Речник на българския език

1. буботело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

буботело е производна форма на буботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. буботело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

буботело е производна форма на буботя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).