буботела

Речник на българския език

1. буботела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

буботела е производна форма на буботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. буботела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

буботела е производна форма на буботя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).