буботел

Речник на българския език

1. буботел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

буботел е производна форма на буботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. буботел — мин. деят. несв. прич. м. р.

буботел е производна форма на буботя (мин. деят. несв. прич. м. р.).