бръщолевил е

Речник на българския език

1. бръщолевил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръщолевил е е производна форма на бръщолевя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръщолевил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръщолевил е е производна форма на бръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).