бръщолевил

Речник на българския език

1. бръщолевил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръщолевил е производна форма на бръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръщолевил — мин. деят. св. прич. м. р.

бръщолевил е производна форма на бръщолевя (мин. деят. св. прич. м. р.).