бръщолевел е

Речник на българския език

1. бръщолевел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръщолевел е е производна форма на бръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).