бръщолевели

Речник на българския език

1. бръщолевели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бръщолевели е производна форма на бръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бръщолевели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бръщолевели е производна форма на бръщолевя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).