бръщолевел

Речник на българския език

1. бръщолевел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръщолевел е производна форма на бръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръщолевел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръщолевел е производна форма на бръщолевя (мин. деят. несв. прич. м. р.).