брътвяло

Речник на българския език

1. брътвяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

брътвяло е производна форма на брътвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. брътвяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

брътвяло е производна форма на брътвя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).