брътвил

Речник на българския език

1. брътвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

брътвил е производна форма на брътвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. брътвил — мин. деят. св. прич. м. р.

брътвил е производна форма на брътвя (мин. деят. св. прич. м. р.).