брътвели

Речник на българския език

1. брътвели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

брътвели е производна форма на брътвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. брътвели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

брътвели е производна форма на брътвя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).