бръстил

Речник на българския език

1. бръстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръстил е производна форма на бръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръстил — мин. деят. св. прич. м. р.

бръстил е производна форма на бръстя (мин. деят. св. прич. м. р.).