бръснело

Речник на българския език

1. бръснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бръснело е производна форма на бръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бръснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бръснело е производна форма на бръсна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).