бръмнел

Речник на българския език

1. бръмнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръмнел е производна форма на бръмна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръмнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръмнел е производна форма на бръмна (мин. деят. несв. прич. м. р.).