бръмвали

Речник на българския език

1. бръмвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бръмвали е производна форма на бръмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бръмвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бръмвали е производна форма на бръмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бръмвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бръмвали е производна форма на бръмвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бръмвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бръмвали е производна форма на бръмвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).