бръкнело

Речник на българския език

1. бръкнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бръкнело е производна форма на бръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бръкнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бръкнело е производна форма на бръкна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).