бръкнел

Речник на българския език

1. бръкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръкнел е производна форма на бръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръкнел е производна форма на бръкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).