брусил

Речник на българския език

1. брусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

брусил е производна форма на бруся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. брусил — мин. деят. св. прич. м. р.

брусил е производна форма на бруся (мин. деят. св. прич. м. р.).