брусел

Речник на българския език

1. брусел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

брусел е производна форма на бруся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. брусел — мин. деят. несв. прич. м. р.

брусел е производна форма на бруся (мин. деят. несв. прич. м. р.).