брулил съм

Речник на българския език

1. брулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

брулил съм е производна форма на бруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. брулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

брулил съм е производна форма на бруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).