брулило

Речник на българския език

1. брулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

брулило е производна форма на бруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. брулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

брулило е производна форма на бруля (мин. деят. св. прич. ср. р.).