брулили

Речник на българския език

1. брулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

брулили е производна форма на бруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. брулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

брулили е производна форма на бруля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).