брулила съм

Речник на българския език

1. брулила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

брулила съм е производна форма на бруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. брулила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

брулила съм е производна форма на бруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).