брулила е

Речник на българския език

1. брулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

брулила е е производна форма на бруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. брулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

брулила е е производна форма на бруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).