брули

Речник на българския език

1. брули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

брули е производна форма на бруля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. брули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

брули е производна форма на бруля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. брули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

брули е производна форма на бруля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. брули — повелително наклонение, ед. ч.

брули е производна форма на бруля (повелително наклонение, ед. ч.).