брулела

Речник на българския език

1. брулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

брулела е производна форма на бруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. брулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

брулела е производна форма на бруля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).