брулел

Речник на българския език

1. брулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

брулел е производна форма на бруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. брулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

брулел е производна форма на бруля (мин. деят. несв. прич. м. р.).