броширало

Речник на българския език

1. броширало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

броширало е производна форма на броширам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. броширало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

броширало е производна форма на броширам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. броширало — мин. деят. св. прич. ср. р.

броширало е производна форма на броширам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. броширало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

броширало е производна форма на броширам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).