бронирахте

Речник на българския език

1. бронирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бронирахте е производна форма на бронирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бронирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бронирахте е производна форма на бронирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).