бронирах

Речник на българския език

1. бронирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бронирах е производна форма на бронирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бронирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бронирах е производна форма на бронирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).