бронирала

Речник на българския език

1. бронирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бронирала е производна форма на бронирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бронирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бронирала е производна форма на бронирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бронирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бронирала е производна форма на бронирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. бронирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бронирала е производна форма на бронирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).