бронирал

Речник на българския език

1. бронирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бронирал е производна форма на бронирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бронирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бронирал е производна форма на бронирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бронирал — мин. деят. св. прич. м. р.

бронирал е производна форма на бронирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бронирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бронирал е производна форма на бронирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).