бронира

Речник на българския език

1. бронира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бронира е производна форма на бронирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бронира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бронира е производна форма на бронирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бронира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бронира е производна форма на бронирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).