бродел

Речник на българския език

1. бродел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бродел е производна форма на бродя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бродел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бродел е производна форма на бродя (мин. деят. несв. прич. м. р.).