бримчил съм

Речник на българския език

1. бримчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бримчил съм е производна форма на бримча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бримчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бримчил съм е производна форма на бримча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).