бримчил е

Речник на българския език

1. бримчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бримчил е е производна форма на бримча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бримчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бримчил е е производна форма на бримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).