бримчило

Речник на българския език

1. бримчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бримчило е производна форма на бримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бримчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

бримчило е производна форма на бримча (мин. деят. св. прич. ср. р.).