бримчили

Речник на българския език

1. бримчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бримчили е производна форма на бримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бримчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бримчили е производна форма на бримча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).