бримчила

Речник на българския език

1. бримчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бримчила е производна форма на бримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бримчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бримчила е производна форма на бримча (мин. деят. св. прич. ж. р.).