бримчил

Речник на българския език

1. бримчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бримчил е производна форма на бримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бримчил — мин. деят. св. прич. м. р.

бримчил е производна форма на бримча (мин. деят. св. прич. м. р.).