бримчи

Речник на българския език

1. бримчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бримчи е производна форма на бримча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бримчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бримчи е производна форма на бримча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бримчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бримчи е производна форма на бримча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. бримчи — повелително наклонение, ед. ч.

бримчи е производна форма на бримча (повелително наклонение, ед. ч.).