бримчели

Речник на българския език

1. бримчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бримчели е производна форма на бримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бримчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бримчели е производна форма на бримча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).