бримчела

Речник на българския език

1. бримчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бримчела е производна форма на бримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бримчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бримчела е производна форма на бримча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).