бримчел

Речник на българския език

1. бримчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бримчел е производна форма на бримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бримчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бримчел е производна форма на бримча (мин. деят. несв. прич. м. р.).