брикетирах

Речник на българския език

1. брикетирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

брикетирах е производна форма на брикетирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. брикетирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

брикетирах е производна форма на брикетирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).