брикетирал

Речник на българския език

1. брикетирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

брикетирал е производна форма на брикетирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. брикетирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

брикетирал е производна форма на брикетирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. брикетирал — мин. деят. св. прич. м. р.

брикетирал е производна форма на брикетирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. брикетирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

брикетирал е производна форма на брикетирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).