брецаха

Речник на българския език

1. брецаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

брецаха е производна форма на брецам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. брецаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

брецаха е производна форма на брецам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).